Bookmark and СПОДЕЛИ
 
Picture
Както физическият, така и финият свят има свои закони. В случая ни интересуват т.нар. духовни или космически закони. Думата космос е гръцка и означава ред. Следователно ние живеем в ред или в някаква част на този ред, който подлежи на закономерности, тъй като в противен случай щеше да е хаос (също идва от гръцки), т.е. безредие. Ние сме част от реда и неговите закони.
Прочети целия материал --- Read more


Накратко ще спомена най-важните от тях. Позволявам си да цитирам части от книгата си „Децата на Новото хилядолетие“ с уговорката, че за някои от читателите това ще означава повторение. Въпреки това ви моля да не пропускате тези редове, защото щом медиите и историческите книги не престават да повтарят лъжите си, е необходимо истината също винаги да бъде повтаряна. Както при тестовете за чужди думи, и тук е добре нещата да се преговарят. Радвайте се, че сега ще го правите свободно, а не както в училище — задължително (това беше шега).

1) Закон за причинността (Закон на кармата)

Това е законът за причината и следствието. Същото казва и поговорката: „Каквото посееш, това ще пожънеш“; за материалисти и атеисти: „Каквото повикало, такова се обадило“. Според него, ако сеем деструктивност, ще пожънем деструктивност. Ако сеем злоба и омраза, ще получим злоба и омраза. Ако отглеждаме пшеница, 100% ще получим пшеница, а не ръж. Според това как се грижим за семето и колко внимание му даряваме, толкова по-добре и по-голямо ще израсте то, без значение за какво семе става дума.

Този закон е наречен също Закон за равновесието или Закон за кармата (от санскрит „карма“: действие, понякога го превеждат като път на служене). Законът за кармата се основава на принципа, че очевидно ние хората можем да научим правилното божествено-духовно поведение само когато по-късно изпитаме същото нещо, което сме причинили на други живи същества. Не става дума за наказание, както твърдят критиците и незнаещите. Законът по-скоро е в услуга на духовната еволюция, разбрана чрез опита. Той е гаранция, че всеки човек (или по-точно: всяка душа) ще се сблъсква с един и същ проблем толкова дълго, колкото е необходимо, за да го реши. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие се връща към нас като бумеранг. От хората се иска пълна отговорност за съдбата им.

В енергийното поле (аурата) ясновидецът вижда кармата, т.е. живото човешко минало — мисли, чувства, дела. Той не провижда задължително в бъдещето, а само в направеното до момента и евентуално може да предположи последствията. Те ще се сбъднат, ако човек не промени нещо в живота си. Съдбата е изменчива. Съдба означава, че това, което сме излъчили, ще се върне към нас. Ако на следващия ден вземем генерално решение, което ще промени живота ни към конструктивност и любов, съдбата ни също ще се промени.

2) Законът за аналогията (Каквото горе, такова и долу)

Този закон е известен и като херметическия закон на Хермес Трисмегист: „Това, което е долу, е същото като това, което е горе. И това, което е горе, е същото като това, което е долу, за да допринесе за чудото на едно единствено нещо“. Афоризмът е популярен и като „Каквото на небето, такова на земята“. В макрокосмоса, така и в микрокосмоса действат едни и същи закони.

Духът, съзнанието и мистичното са вплетени в тъканта на нашия материален свят, но качеството и стойността на тези отвъдни понятия са непълни. Етиката, любовта, мъдростта, познанието, истината и радостта са само земен отзвук на това, което е в отвъдното. Ако се замислим, че за момента човешкият мозък не използва и 20% от потенциала си и че нашата божествена искра е джудже, което се грижи за комуникацията с божественото, само можем да предполагаме какво точно означава аксиомата „каквото горе, такова и долу“.

Към Закона за аналогията спада и аксиомата „каквото вътре, такова и отвън“. Тялото е отразена картина на душата и съответно болестта е отражение на вътрешното състояние, на състоянието на душата.

3) Закон за резонанса (лат. „resonare“: съзвучене)

Както човекът, така и духовният свят подлежи, подобно на камертона или радиоприемника, на Закона за резонанса. Приемник, настроен на УКВ, не може да улавя средни или дълги вълни. При хората е същото. Ако някой е агресивен и пълен с омраза, той не възприема любовта. Всеки може да вземе само тези области от реалността, с които трепти в резонанс. Изразите „Всеки вижда това, което иска да види“ или „Светът около тебе е твое огледало“ означават същото нещо.

Светът около нас ще предлага винаги това, което сами излъчваме. Ако лъжем, ще бъдем лъгани. Ако ни е страх, ще се конфронтираме със страховете си. Ако резонираме с любовта, ще я привлечем към себе си. Ако живеем с радост, винаги ще намираме нещо, за което да се радваме. Това се нарича качество на резонанса. Ако изменим светогледа си, светът около нас като огледало ще ни покаже промяната.

В отвъдното качеството на резонанса е по-разбираемо като Закон за афинитета или Принцип за привличане на подобното. Елементарната сила, която задвижва онези съзнателни процеси, е тази, която ние обичайно наричаме „небе“ или „ад“. Защото, когато — по Закона за резонанса — духовните тела на всички лъжци и на всички самоубийци, измамници, лихвари и т.н. се съберат в отвъдното — за тях това е истински „ад“.

Но и на Земята е същото. Тъй като и тук преживяваме Закона за резонанса, и тук лъжците се събират с измамници, лихвари и т.н., за такива хора Земята става „земен ад“.

Из "Не пипай тази книга", Ян ван Хелсинг
http://chitanka.info/lib/text/15396/16
 


Comments


Your comment will be posted after it is approved.


Leave a Reply